Евгений Утин военен кореспондент, руско турската война от 1877-1878: “За българите камшикът е най-доброто Освобождение"

Евгений Утин, руски военен кореспондент на руско турската война от 1877-1878 година  за отношенията между руснаците “освободители” и “освободените” българи:

“- Знам, че „братушките” не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е – двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!

– Чакайте, – възразих му аз – нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.

– Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение – Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?

– Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!

– Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!”

Българите безпрекословно изпълняваха заповеди, но на лицата им не можеше да прочете нито задоволство, нито радост. Бяха убедени, че ако турците са ги били произволно, така ги бият и руснаците.

 

 

Описвам как едно длъжностно лице от гражданското управление така, донякъде оригинално, се отнася към своите задължения само защото то не е нещо изключително, отличаващо се от всичко останало. Напротив, ако нещо ме поразяваше, то беше водещата роля на нагайката. Примерът е заразителен и употребата на нагайка бързо минаваше от един на друг. За съжаление, тя получи право на гражданство и кой ли не злоупотребяваше с това оригинално цивилизационно средство! Българите очевидно не бяха особено доволни от такова управление, наред с всичките беди и страшни жертви на войната. Между другото, и това, понякога зле прикрито недоволство, служеше като източник на обвиненията за неблагодарност.

Всичко, което се случва в сферата на гражданското управление в България, – казваха ми противниците на княз Черкаски – изобщо не е ново, всичко донякъде е продължение на извършеното от него в полското царство. По същия начин и там повечето длъжности бяха в ръцете на военни, свикнали да действат решително и сурово. Строгостта се е запазила и явно не е така лесно да се откачиш от нея. Тя дори те принуждава да забравиш различния начин на действие.
Тук се прилага система на действие, според която в един прекрасен ден за началник на окръг или дори за губернатор се назначава човек, който вижда в нагайката най-добро средство за управление, а от друга страна, се отнася високомерно и сурово с българите, които идват, за да му благодарят. Днес тези хора подозират цяла партия, партията „Млада България”, за политически неблагонадеждна и я обвиняват в едва ли не революционни провокации. Утре ще отстранят от обществена дейност българин, само защото той мечтае за самостоятелен политически живот, за свободно, неограничавано от настойничество развитие на родината си. Този начин на действие едва ли ще осигури на Русия трайна любов и беззаветна преданост от страна на българите.”

•  

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Русчук, 1-й Март 1886 г.

З.Стоянов

Ефрем Каранфилов(1915-1998 г.) е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН, директор на Института за литература при БАН (1982 -1989), изследователя на творчеството на Захари Стоянов. Ето няколко оценки на академика като автор на предговора към книгата „Захари Стоянов. Васил Левски (дяконът). Черти от живота му”, издателство на БЗНС, София, 1977 г. Пишейки за първата биография на Левски, написана от Захари Стоянов, Ефрем Карамфилов отбелязва един цитат от Захари Стоянов:

„ А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато СЕ ОСВОБОДИМ ( а не когато ни освободят)- попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли : Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.

-Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви- отговорил той.- Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там , макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече”. ( стр. 78)”

Достоевски за руската завист към българите

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.

Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…

Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”


И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправ

Христо Ботев за Русия


Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51

“Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност” и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение.

Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял”, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!

Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. –

Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество

Христо Христов, desebg

„Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви създава и няма да ви създава никакви трудности”. Думите са на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, изречени при последната му среща с генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов на 23 юни 1989 г. в Москва.
Клетвата за вярност на васала Живков е направена пред кремълския му господар само пет месеца преди да падне Берлинската стена и Източният блок да се срути от собствената си идеологическа, икономическа и морална несъстоятелност (по това време Живков отчаяно търси подкрепата на съветския лидер за довършване на „възродителния процес”, срещу който българските граждани от турски произход в НРБ са се надигнали с мирни протести при т. нар. Майски събития, а тоталитарният комунистически режим отвръща с насилственото изселване на 360 000 б.а.).
Припомням това раболепие в лицето на поредния ръководител на българските комунисти, прегърнали от 1919 г. програмата на съветските болшевики, защото след целенасоченото публично унизяване на президента Румен Радев и патриарх Неофит от страна на руския патриарх Кирил и последвалия политически скандал в Русия някои политици (близкият до Кремъл Семьон Багдасаров) се размечтаха за Тодор Живков и времето, когато България не е създавала проблеми на Москва.
Очевидно е, че авторитарният режим на Путин, вече дори не може да сдържа раздразнението си, че макар и с не толкова развита демокрация България не е онази „народна република” на комунистите, която беше безпрекословно подчинена на съветската империя до 1990 г.
Досега Русия поне привидно и лицемерно говореше на държавно ниво за руско-българска дружба (заменила през 1991 г. българо-съветската дружба от векове за векове).

България като препъни камък през руските интереси

България днес председателства Европейския съюз и е член на НАТО, все вражески общности на попадналия в международна изолация след анексирането на Крим от Украйна през 2014 г. режим в Москва.
България се оказа препъни камък за газовия проект „Южен поток”, за което си навлече лично гнева на руския президент, който през декември 2014 г. от Анкара, където беше на официално посещение, язвително обяви страната ни, че „България не може да действа като суверена държава”, след като София се съобрази с критиките на Европейската комисия към начина на двустранното договаряне.
Тогава на Путин се наложи да признае, че управлението му е принудено да сложи кръст на „Южен поток” и се насочи към варианта с „Турски поток”.

Въпреки „вековната дружба” – удари под кръста

Въпреки, че уж Русия много държи на „вековната дружба” с България Путин и режимът му не пропуснаха нито една възможност да уязвят България. Особено благоприятни за руските удари под кръста се оказа историята ни.
Така например през май 2017 г. по време на визитата на македонския президент Георге Иванов в Москва Путин заяви, че славянската писменост е дошла в Русия от „македонската земя”.
Очевидна провокация на бившия кадрови служител на КГБ и настоящ държавен глава на Русия.
Нищо, че казаното от него не само, че историческо е невярно, но и се разминава с позицията на такъв негов близък човек като руския патриарх Кирил, който две години по-рано заяви пред президента Росен Плевнелиев, че „българите донесоха книжната грамотност в Русия”.
През ноември 2017 г. пък говорителят на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова заяви, че „съветската армия е спасила десетки хиляди български евреи”.
Нова провокация, която беше опровергана от българските власти, включително и от министър-председателя.

Активното мероприятие на патриарх Кирил – агент „МИХАЙЛОВ”

Никога досега обаче Русия на Путин не си е позволявала да бъде толкова невъздържана и да предприеме директна атака срещу българската държавност, унижавайки я по начина, по който това направи патриарх Кирил, известен още с агентурния си псевдоним „МИХАЙЛОВ” в КГБ срещу българския президент Румен Радев и българския патриарх Неофит.
Путин, който през 2017 г. има само едно посещение в страна от Европейския съюз (в Унгария през февруари при своя приятел Орбан) не дойде за 3-ти март възпрян заради предизборната ситуация в Русия.
Това обаче не попречи на руската страна да изпрати за Националния празник на България именно патриарх Кирил, който е близък до Путин и определя неговото управление като „божие чудо”.

Добре премислен ход

Неговият ход в София е добре премислен и носи характеристиките на класическо активно мероприятие. Няма как да е друго, след като руският патриарх на връх Националния празник на България говори назидателно пред своите домакини в президентството на среща, на която не присъстват медии, но руската делегация снима през цялото време.
П А след това на сайта на Руската православна църква видеото е публикувано без онази част, която съдържа евентуалния отговор от президента (който ние така и можем да разберем на 100% процента какъв е бил, защото нямало стенограма). Това говори, че още от самото начало целта е била да се даде публичност на позицията на Кирил през неговите сащисани домакини.
От това видео виждаме само как докато тече назидателния монолог на руския патриарх Радев клати мълчаливо глава, а патриарх Неофит си я навежда, като и двамата са с изненадани погледи.

Шамар за проруските слуги в България

Активното мероприятие на Кирил обаче има и обратен ефект, защото беше неочакван шамар за всичките техни проруски слуги в България.
Вече цяла седмица те не могат да асимилират, че руският високопоставен гост най-безпардонно постави в унизително положение българския държавен глава Румен Радев, който още като кандидат-президент призна руската окупация на Крим, а след като беше избран за президент за разлика от своите европейски колеги във всяка една своя външнополитическа изява не пропуска да призове да бъдат отменени санкциите срещу Русия (всъщност те са срещу олигархичния кръг на Путиновия режим).
Проруските настроения на Светия синод и патриарх Неофит, познат от 2012 г. и като агент „СИМЕОНОВ” на Държавна сигурност, са известни.
Стореното от патриарх Кирил държи вече седмица в шок лагера на проруските настроени политици, партии и социолози в България, които или гузно мълчат, или се опитват да представят несъстоятелни доводи и изпадат в още по-жалко положение.
Активното мероприятие на Кирил има и вторичен ефект, който се изрази в публичното осветяване на най-ярките „руски патриоти” в България като лидерът на „Атака” Волен Сидеров и лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, социологът Кольо Колев и др.
Дори такива лица, демонстриращи любовта си към Русия, като един Румен Петков, бивш политик от БСП и неуспял депутат от залезлия президентски (на Георги Първанов) политически АБВ, се вайка, че стореното от патриарх Кирил на практика ще доведе до антируски настроения в българското общество.
И много вероятно е прав. Отдавна са изпуснали положението. Защото проруските слуги в България не се кланят достатъчно ниско на московския си господар, не са безпределно верни, както в миналото, разглезени са от тая демокрация и все не могат да свършат работа, за която им се плаща.
Затова сега играе нагайката, както преди 140 години още веднага с освобождението (виж за справка „Писма от България” на Евгений Утин). Да ви се даде един хубав урок. А пък ако после заслужите ще получите и „братска” руска любов.
desebg

Не знаех за тази книга, изненада ме!

КНИГАТА ЩЕ Я ПОТЪРСЯ И ПРЕПОРЪЧАМ НА ПОЗНАТИ.

От нея се вижда как нашите "освободители" са се грижели за нас.
С камшика.
Но за сляпо кланящите се на Русия тя е наша матушка.

Ето какво пише старият възрожденец и народен представител в Учредителното и в първото Велико народно събрание Димитър Маринов(в мемоарите си):
„И днеска има людие – и мирски, и духовни, които са отчаяни русофили, т.е. които верват, че русите дойдоха да ни освободят и подписването на Санстефанския договор 19 февруари (стар стил) се празнува и днес като ден на нашето освобождение.
Ако беше останала в сила Санстефанска България, ние требваше отново да емигрираме.
Тия произволи и насилия на руските администратори беха създали в отговор на русите, които в отговор на всека дума ни завираха в очите: “Ми для Вас кровь проливали” – отговор(ни е): “Вы для нас кровь проливали, а мЫ от Вас кровь пробльували”, и велико поучителните думи на дедо Антим, както той каза на княза Дондуков-Корсакова, когато тоя последния му рече:
“Ваше Блаженство! Что думаете? Болгария уже освободена!”, а той си поклати главата:
“Думаю, Сиятелство, о том: Ви нас избавили от турок; кто будет избавит нас от вас!”
След Берлинския договор, с който се унищожи Санстефанския и на руската окупация се предвиди срок, руските административни власти станаха по-внимателни към младите български дейци и изобщо към българите. Нечаевци станаха немислими вече. И с това Берлинския договор, покрай многото неправди за нас, донесе едно благо дело – отърва ни от руската окупация.

Едва Съединението, а после управлението на Стамболов ни освобождава и от турците, и от руснацитe."

Публикувано във факти.бг:
Като човек отблизо запознат с привилегиите, които руската държава предостави на Руската православна църква, включително правото за безмитен внос при това не само на цигари, но и на акцизни и стратегически стоки - канал, който се използваше включително и от руската организирана престъпност и руските специални служби, мога да потвърдя, че думите на Валери Симеонов не представляват никаква новина или извънредно откритие. Това по фактологията.

В тези сделки има толкова защита на Вярата, колкото в наличието на Бреге часовник на ръката на Негово Светейшество.

Друг въпрос е дали Валери Симеонов трябваше да влиза в бруталния тон на Патриарх Кирил. Вероятно е искал да защити честта на българския президент, който сам се е скрил в миша дупка и вече пет дни как мълчи геройски на Дондуков 1.

В този вид Патриотичния фронт няма как да остане цял - Сидеров ще свали правителството, заедно с Каракачанов. Обърнете внимание как реагират медиите на Пеевски - тотална защита на Сидеров. Ето тук е разковничето. Докато Пеевски има нужда от Борисов - Сидеров ще мълчи и подкрепя, защото получава такива пари от Пеевски, които може само да сънува, ако падне от власт.
Но Москва има нужда от дестабилизация на България, поради "недопустимата" и роля по евроатлантизацията на Западните Балкани, докато Кремъл държи да ги дестабилизира и използва като свой коз в играта с НАТО и ЕС. Много от операциите на руското разузнаване се провеждат от базата в София.


Проблемът обаче остава - българският президент мълчи и се спотайва. Нямало стенограма от срещата с Патриарх Кирил!? Това е абсурд, още повече по признание на руската страна е имало и аудио и видеозапис. Отчаянието е взело връх защото няма как при тази агресия на руския патриарх да се докаже, че Радев е защитил честта и достойноството на страната си. А това ще му срине рейтинга, на който разчитат и в БСП и в Москва.
Публикувано във факти.бг:
Винаги съм се чудел къде изчезва мъжеството на българските политици при среща с руската агресивност?

Оставането на Сидеров в управлението е голямото унижение на българската нация. Изолацията му, негова и на неговите последователи, е задължителна от гледна точка на националната сигурност. По силата на участието си в управлението на страната той има достъп до държавни тайни, чувствителна информация и възможност да влияе върху ключови решения, които касаят националната сигурност.
Не Валери Симеонов, а Сидеров дължи извинение към българската нация за поведението си, което уронва националното достойнство. Думите на Патриарх Кирил за българските държавници, които не можели да говорят без листче, излизат извън всякакви мислими и немислими рамки не само на протокола, но и на елементарното възпитание.

Участието на Сидеров във властта е стратегически риск, той като е доказал първичната отдаденост на чужд интерес.

Илиян Василев, Steemit

Че, попитай го Ики Маус защо неговата блогова история е толкова къса след като се "праска" блогов ветеран.
Той и компания не са просто русофили а готови "руссияни" то, самите руснаци знаят разликата!

Има по точна дума за тая порода.

путиноиди.
В нея хората влагат цялото си отвращение към русоробите.

Няма такова нещо като "освобождение", особено пък от руските крепостни роби и боклуци. Нашите възрожденци и революционери са искали НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ!Иначе, ако говорим за свобода, то нашите българи са били и в османската империя достатъчно свободни, дори повече от някои ЗАПАДНОевропейски народи, а за руската измет пък да не говорим. Проклет да е ония миг в който тук е стъпил руски крак!

Невъзможно е тия примитивни твари путиноидите да разберат това.
За тях Русия е не само освободителка, а Господ.

ДА ВНЕСА ЕДНО УТОЧНЕНИЕ.В БЪЛГАРИЯ НЯМА РУСОФИЛИ.ИМА КОМУНИСТИ СЪВЕТОФИЛИ И ПУТИНОФИЛИ.

Русофилите обичат Пушкин и Чайковски и се отвращават от Сталин и Путин.
В тоя смисъл и аз съм русофил.
Путиноидите не са русофили.

Целенасочено избрани цитати. Плод на патологичната омраза, в която Америка възпитава своите поклонници. Америка си гони интереса, както го разбира Уол стрийт. Ами нашите за чий патологисват? Абе братя българи, историята може да се чете всякак, може и както дяволът чете евангелието. Но СЕГА, да, С Е Г А кой ни разоръжи да голо? КОЙ.?!? Русия ли? Кога ни убиха икономиката? Преди или след 10-ти? Кога започнахме да се топим и да слугуваме в чужбина? Кога?
И всичкото ТРОЛСКО воинство се събръло тук да мрази и да слави омразата. Путин е от вчера до утре. А хора, които разбират С РАЗУМА СИ, че, УВИ, НЯМАМЕ друг стратегически съюзник освен Русия, винаги са били мнозинство у нас. За чест на народа ни. И който измисля гнусни думи за русофилите, ЗА НАРОДА СИ ги измисля и служи на чужди интереси.

Радвам се, че се е появил един от путиноидите, за да онагледи написаното, че тая порода не са хомо сапиенс.
Те се кланят на смъртния ни враг.
Който и в момента с активното мероприятие на Гундяев доказа това.

Нека историците да дадат отговор на следните въпроси:1/Българите роби ли са били в Османската империя или граждани на многонационална държава?Българите са имали паспорт /тескере/ с който свободно са пътували по света.Българите са имали собствени имоти и свобода на вероизповеданието.2/Кои са роби,българите или руските крепостни селяни които не са имали паспорти и собственост /руските селяни получиха паспорти 1968 год./.Излиза че роби идват да освобождават „поробени“.3/Защо руската ителигенция която е съпричастна за съдбата на братята славяни е безразлична към съдбата на собствения и народ?4/Защо тръгват да освобождават братята славяни в България и в същото време с такова настървение колят славяните в Полша?5/Защо българите не са желаели да се включат като доброволци във войната а са ги ловели в царевиците за да ги мобилизират?/Според Константин Леонтиев опълченците са били само 500 човека,според други источници 5000 ,а Българите са били тогава 5 милиона.
Константин Николаевич Леонтиев в основното си произведение – сборника с есета „Восток, Россия и славянство“ описва малко по различна картина на въодушевлението на българите.Българите според Константин Николаевич не са имали никакво желание да се сражават за освобождението си.Опълченците са били само 500 човека които не са успели да се скрият в царевиците.Това описва автора,страхливи българи и турци които се сражават като лъвове.Гумилев Л. Н. в“ Этногенез и биосфера Земли“ описва Отоманската империя като многонационална държава където националноста не е играела никаква роля,водеща е била религиозната принадлежност.За да разберете колко разложена е била империята още в началото на 19-ти век (1830г.) прочетете А.С. Пушкин „Стамбул гяуры нынче славят“.Вероятно след 500 години живот в Отоманската империя българите са се самоосъзнавали като лоялни граждани и не са имали желание да приемат „освобождение“от държава в която робствотое било основа на държавното устройство.Руските войници са крепостни селяни мобилизирани насила за срок от 25 години след което са получавали статут на свободни граждани.Голяма част от тях за първи път са яли месо в армията.Руснаците са били впечатлени от кирпичените къщи с дворове пълни с плодни дръвчета и домашен добитък.Или излиза че роби идват да освобождават „поробени“ защото така диктуват геостратегическите интереси на някой си.Време е да се напише истината,историята я пишат победителите които вече са победени.Чакаме новата версия!

Появи се и туркофил. Добре, че до днес ги има Кюрдите, и освен че ги избиват турски войници, Ердоган нарече знамето им "парцал". А те са мюсюлмани.
Знаят троловете, ква е била "свободата" на българите. Но е изгодно на тоя който им плаща, да се каже, че под турско е било по-добре от руско, за да МИНЕМ кротко под НОВО ТУРСКО ИГО. Което устройва англосаксите, както ВИНАГИ ги е устройвало.
Габор Егреши, сподвижнак на Петьофи, около 1850г. престоява известно време във Видин и свидетелства. Цитирам по памет,но фактите са точни. "Често може да се види, как турско дете бие с тояга български селянин, без той да смее да се защити." (Сигурно радителита на турчето са гледали сцената, а турчето сигурно е вземало нещо от селянина, тръгнал на пазар.) "Един турчин застрелял посред бял ден български поп, и бил осъден на изгонване от града за две години." (Кой ли е следил за изпълнението на изгнанието?) "Друг българин си строял къща от камък и бил обесен за това, че уж строи крепост." И т.н.
Има една СТРАШНА народна песен от "присъствието". В нея се изрежда, че не трябва да имаш хубава къща, хубави деца, хубава жена, хубави дрехи. (Явно това е дразнело благородните османци и е носело нещастие - да ти вземат децата и жената, къщата, и тебе да утрепат за дрехите.) Захари стоянов свидетелства, че турците харесвали бели навои с черни върви, но като не знаят да си направят, убиват някой гяур за едните навои.
Знаят всичко това троловете, но си вършат тролската работа.

Сюлейман паша / евреинът Соломон Леви / е избил 15.000 българи в Старозагорско. Може би са го гледали накриво, но едва ли са го посрещнали с хляб и сол.
Ето това е тролска работа.